За нас

За нашето училище

 

ОТ 2004 година
Директор на нашето училище е Г-жа Марияна Стефанова .

Помощник директори: Нели Николова и Павел Чепов
От 01. 09. 2004 година директор е Марияна Стефанова, след спечелен конкурс. Ръководството поставя акцент на професионализма и квалификацията на учителите. Изцяло е подновена материалната база. Учители и ученици продължават да развиват разнообразна дейност и бележат успехи в учението и спорта.

Времето отброи 50 години от началото. Години, през които всички, работили в училището, със своя труд защитават името на патрона – Васил Априлов. Априловският плам и дух не угасва и днес.

 

Васил Евстатиев Априлов

 

Васил Априлов български просветител
Роден:	21 юли 1789 Габрово, днес България
Починал:	2 октомври 1847 между Букурещ и Галац, днес Румъния

 

е български просветен деец и книжовник.

Васил Априлов учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“ и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски. Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книга денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, дълго време смятана за първата в България. Днес обаче е известно, че първата българска гимназия е училището на Найден Геров в Пловдив "Свети свети Кирил и Методий", което става гимназия още през 1868 година, а Габровското училище, т.е Априловската гимназия е обявена за такава около 1873 година. Информацията може да бъде сверена с История и цивилизация за 11 клас, Профилирана подготовка, изд.Просвета 2002. Погребан е в Галац, днес Румъния, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище - Априловската гимназия в Габрово.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес. Умира през 1847 година на 58-годишна възраст.

Васил Априлов учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“ и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски. Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книга денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, дълго време смятана за първата в България. Днес обаче е известно, че първата българска гимназия е училището на Найден Геров в Пловдив "Свети свети Кирил и Методий", което става гимназия още през 1868 година, а Габровското училище, т.е Априловската гимназия е обявена за такава около 1873 година. Информацията може да бъде сверена с История и цивилизация за 11 клас, Профилирана подготовка, изд.Просвета 2002. Погребан е в Галац, днес Румъния, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище - Априловската гимназия в Габрово.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес. Умира през 1847 година на 58-годишна възраст.